Светослав Миларов увисва на бесилото заради Стамболов

новини

Личността на Светослав Миларов не е особено популярна в нашата история. Съвсем неоснователно, защото по онова време високо го ценят известни българи. Сред тях са Иван Вазов, Тодор Бурмов, д-р Кръстев, Захари Стоянов.

Той е поет, драматург, белетрист, журналист и общественик. Пише фейлетони, сатири и есета. Автор е на мемоарната книга „В Цариградската тъмница“, а също на философската поема „Небесният преврат“, която не успява да завърши. Също на редица други текстове, които търсят и до днес литературни изследователи.

Още преди Освобождението той е ревностен русофил и заменя фамилното си име Сапунов с руското Миларов. Под въздействието на Петко Р. Славейков из под перото му се ражда статията „Двете касти и власти“, заради която султанското правителство завинаги спира от печат вестник „Македония“. А самият Славейков е арестуван и следствен.

През 1868-1869 г. Миларов помага на Петко Р. Славейков в списването на в. „Македония“. След Освобождението Светослав Миларов участва в заговор срещу Батенберг, емигрира в Румъния след контрапреврата. В Букурещ основава бунтарският лист „9 август“, който е преименуван по-късно в „19 февруари“ в памет на разстреляните офицери – русофили. За последното издание Вазов дава добри отзиви.


В дневника си Миларов пише закани, че ще се върне в България и ще убие Фердинанд, за да спаси родината си от гибел. Там четем: „Лани през лятото се увлякох да мисля и предприех направата на бомби, които да се пренесат в България и да убият Кобурга и сие, разбира се, не аз, а други.“ И още: „В състояние ли си, т. е. человек ли си да теглиш нож в тумбака на Кобурга и сетне тозчас да го забодеш в собствените си гърди? Можеш ли ти да извършиш всичко това хладнокръвно, съвсем съзнателно и безусловно? Ръката ти няма ли да се разтрепери? Можеш ли да се откажеш от този живот, от майка си и от всички други прелести и приятности на света?“

След това поверява дневника си на приятел. Моли го, ако случайно загине, да го предаде на майка му. Приятелят се оказва предател и го продава на Стамболов за 4 000 златни лева. В ръцете на властта попада и самият Светослав Миларов, който е обвинен, че се е върнал в България, за да убие княза. За доказателство служи самият му дневник.

Властите унищожават, онези страници, в които писателят изповядва, че няма да погубва княза. Просто е решил да води политическа борба против правителството.

Известно е, че на 15 март 1891 г. в София е убит по погрешка финансовия министър Христо Белчев. Атентатът е насочен срещу премиерът Стефан Стамболов, който се спасява по чудо. След ужаса, който преживява Стамболов, предприема нечовешки мерки. Столицата е блокирана, арестувани са 250 човека. Създадена е следствена комисия начело с Илия Луков, главен секретар на вътрешното министерство. От събраната информация по убийството се разбира, че атентатът е организиран от Наум Тюфекчиев и има руска намеса в него.

За тази тъмна личност разказват, че е една от зловещите фигури в новата ни история и поръчител на много убийства. Той успява да се изплъзне и хората на Стамболов залавят брат му Денчо, който преживява страшни мъчения и умира от тормоза. Организиран е и съдебен процес. На подсъдимата скамейка застават бившия премиер Петко Каравелов, лидер на Народнолибералната партия. Още Трайко Китанчев, Александър Карагюлев, Тома Георгиев, Константин Попов и самият Светослав Миларов.

Въпреки ходатайствата за пощада пред Стамболов, той е непреклонен. Процесът се води публично и се допускат проверени хора, издаден е поименен пропуск. Това са основно правителствени чиновници, дипломатически агенти близки до властта. В залата присъстват и чуждестранни журналисти.

Стамболов е наредил да се вземат строги мерки за сигурност. От двете страни на вратите стоят юнкери в бяла парадна униформа. Защитник на Светослав Миларов е д-р Константин Помянов. Писателят е външно спокоен, мъжествен, с високо чело, с големи мустаци и топчеста брада. Той не се признава за виновен и от публиката се чува глух ропот и негодувание.

„Господа съдии, от дневника ми, от разказите ми, от всичко, що тук се говори, вярвам, че сте схванали и ще признаете, че имате пред себе си не убиец, а човек въодушевен, който в една минута може да се увлече в работи, които не са според естеството му. Ето ме цял пред вас, вие сте в състояние да гледате в мен даже през микроскоп, да гледате моите действия и да си доставите опровержение на произволното обвинение против мене. Гледайте и съдете! Ако не зная да убивам, знам да умра с гордост на лицето си, което и казвам на прокурора. Не ме е страх от смъртта, но не я желая. Защо? Може би по-малко за себе си – 25 годишния си юбилей на общественик ще празнувам скоро, ако остана жив. Не желая смъртта, защото ми е жал за България, която ми е единствена страст на света. Аз вярвам в себе си, че съм напълно невинен…“

Светослав Миларов и още трима подсъдими са осъдени на смърт. Петко Каравелов на пет години, а Трайко Китанчев на три години строг тъмничен затвор. Само след няколко дена журналистът Йосиф Хербст ще разбере от Добри Ганчев, че Стамболов е недоволен от „меките присъди“.

На 15 юли 1892 г. Миларов увисва на бесилото в Черната джамия. Според някои изследователи той прави несполучлив опит на 8 юли 1890 г. в Пловдив да убие и Фердинанд. Но всъщност го съдят като убиец на министър Белчев. Така си отива един български писател. Неговият голям талант не се разкрива до край. Сам Захари Стоянов казва за Миларов, че е „гений, който се е манкирал“, т. е. несбъднат, неизпълнен, непостигнат.

Светослав Миларов е роден в Габрово на 24 април 1850 г. Баща му Никола Евтимов Сапунов е първомайстор на българския абаджийски еснаф в квартал Галата в Цариград, където се преселва през 1840 г., член е на Българската община, един от инициаторите за построяването на българската църква в града, пълномощник на габровци в борбата им срещу търновския владика Неофит. С него отива да живее в Цариград и малкият Светослав и до края на живота си смята този град за свое родно място. Учи в католическо френско училище в Бабек.

По-късно Завършва гимназия и учи право в Загреб като стипендиант на хърватския епископ Йосип Юрай Щросмайер. Учител е в Румъния, Сърбия и Босна, търси връзки с българската емиграция. Любен Каравелов и други наши революционери го подозират, че има отношения с турската власт, което е неистина.

Години след Освобождението Миларов дава своя отговор към хвърлените упреци срещу него във вестник „Клепало“ (бр. 3 от 13 декември 1884 г).
През пролетта на 1870 г. в Цариград е арестуван от турската власт.

Хвърленен е в тъмница. Зад решетките пише драмата в стихове „Падението на Цариград“. С още трима затворници избягал от тъмницата, крие се в покрйнините на Цариград. С парахода „Гуниб“ отпътува за Одеса. От тук изпраща статии за български, хърватски и френски вестници. Живее във Виена и Белград и не спира да работи за печата.

Премества се да живее в Загреб. Развива широка писателска и публицистична дейност. По време на Априлското въстание с други българи редактира вестник „Възраждане“ в Браила. През Руско-турската война участва в боевете при Плевен. Освобождението на България посреща като журналист. В Пловдив редактира вестник „Марица“. Често посещава къщата на Иван Вазов, където баба Съба черпи гостите на скъпия си син с вишнево сладко, а Миларов ги весели с песните си. Сред тях са Константин Величков, д-р Георги Хаканов, Стефан С. Бобчев, Пантелей Наботков, Иван Гешов.


Сътрудничи в „Целокупна България“ на Петко Славейков, както и в други вестници – „Светлина“, „Народний глас“, „Братство“. Член е на либералната партия. За известно време работи в Министерството на външните работи. Арестуван е и подведен под отговорност за клевета по закона за печата. Интерниран е.

Основава вестник „Клепало“ през 1884-1885. След Съединението е интерниран отново в Ловеч. Щом Стамболов идва на власт е арестуван, но избягва от затвора. Живее като емигрант в Сърбия, Румъния и Русия. След политическата амнистия се завръща в България, но скоро е интерниран в Карнобат. Тогава го обвиняват в съучастие в убийството на министър Белчев.

Човекът Светослав Миларов иска да преобразува света „въз началата на добродетелта“. Той не отмъщава на никого. Обърква се в трудни ситуации. Притежава изключителна гордост и себеуважение. В своя прословут дневник признава слабостите си: „Имам съществен недостатък, че когато сръбна повече от обикновено, лесно се въодушевявам, но също тъй и кипвам, та се изказвам повече отколкото трябва, понякога даже с опасност за делото или за мене лично“. Не е претенциозен към обстановката, външния си вид, яденето и пиенето.

Харчи малко, въпреки, че обича да черпи приятелите си в компания. В дневника си нарича себе си Лапчо. Там четем и друго: „Обичам да маструбирам мозъка си, т. е. да не пропущам да се вгледам в хубава жена или момиче, и обикновено чувствам от това сладострастие – но въобще не съм женкар, не тичам и не ламтя по жени, та и в живота си въобще не съм бил толкоз награждаван по тая част: напротив, едва ли не два или три пъти само съм имал случай да живея с жена по един, два или три месеца. Аз не умея да късам златните ябълки – ако не с кола на зайци, то с дълги мердевени (стълби) се качувам на дребни златоплодни дръвцета, понякога и пред носа ми ябълки, пък не умея да си откъсна. И по тая част съм донегде атрофиран. Но така нареченото… имам си го! Но обич като към жена, не чувствам към никоя: похот даже към недотам пригодните – да, – признак, че съм постоянно гладен“.


В дневниците споделя и за други свои недостатъци – изключително доверчив е, несъобразителен, не е постоянен в размишленията и изучаването на ситуациите. Обича да се хвали. Не заделя „бели пари за черни дни“. Влияе се от другите хора, но като всеки човек има и добри качества. Откровен е, трудолюбив и добросъвестен. Състрадателен и съпричастен. Готов е да се жертва, искрен е към себе си и другите. Усъвършенства постоянно знанията си. Винаги гледа за доброто на България, която е над всичко. Не е страхлив, подъл, коварен, злобен и отмъстителен. Високо почита родителите си и възрастните хора.

Днес в родния му град Габрово нищо не напомня за тази колоритна личност, увиснала несправедливо на бесилото. Той е напълно забравен там.

Източник: Епицентър.бг

Сподели

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest