170 години Вазов: Аз пях за България, защото обичах! Възпях нейните идеали, защото бяха свещени…

170-godini-Vazov-novini-informatsionni-portali-bg

Не ме смущава див вой от омрази, не стряска ме на завистта гневът – спокойно гледам в бъдещето ази: там мойте песни все ще се четат…

Днес се прекланяме пред Патриарха на българската литература, народния поет Иван Вазов.

Творчеството на Вазов се е превърнало в неразделна част от българската история, в неразделна част от българската култура, в неразделна част от българската народопсихология, в крайна сметка – в неразделна част от българското национално самочувствие.

„Аз пях за България, защото я обичах; аз насаждах в младите души добри чувства, аз будех съзнанията, вливах в сърцата вяра и обич към своето, защото бях син на България; аз прославих нейната божествено хубава природа, защото бях очарован от нея; аз се вглъбявах в историята й, защото бях пленен от величието на нейния минал живот…, възпях
нейните идеали, защото бяха свещени.
Свидетел очевидец на страшните й борби, на големите й страдания, на безкрайната й слава, увенчала челото й чрез нечуваните и геройски усилия на нейните здрави духом и физически синове, аз не можах да остана хладен, аз се радвах, аз плаках, аз трептях с душата на целия народ.
И всичко това изразих в моята песен.“

Това са думи на патриот, чиято душа скърби със скърбите на народа и се
радва с неговите радости. Опнати са струните на сърцето и те зазвучават
при всеки допир до него. Безкрайно бедни бихме били, ако
нямахме Вазов, превърнал се в духовен знак на Родината.

Името му е символ на национална гордост и на българщина. Неговите творби носим в сърцата си от люлката до гроба, те са неизменната
благословия, с която Вазов е белязал всеки от нас открай време и завинаги, озарил е и е помилвал духа ни.
Великият поет на България е безрезервно отдаден на Отечеството си,
той е живата връзка между поколения, времена и епохи, той е част от
националната ни митология.
С огромен талант и със сърце, което отеква на всяко събитие в българския живот, Вазов не се изморява да възпява и с примери на героизъм и нравствено величие да защитава България, да пише с любов до несвяст, да съхранява нейната историческа памет и да напомня патриотичния дълг на всеки българин.

Животът на поета – това са едни възторжени очи, взрени в България,
и едно безценно перо, което от мечтата прави явност, от късовете
книжовност – литература. А литературата превръща в свое
единствено призвание и съдба!

Цяла България се прекланя пред своя поет , чествайки 170 години от 

неговото рождение

МОИТЕ ПЕСНИ

Иван Вазов

И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.

И много имена и лесна слава
годините без жал ще изметат
ил ще покрие плесен на забрава,
но мойте песни все ще се четат.

В тях зов се чуй за правда, за свобода,
любов и благи чувства ги красят
и светлий лик на нашата природа,
та мойте песни все ще се четат.

В тях вее на Балкана лъхът здрави
и тайните хармоний му звучат,
и гръмът на народните ни слави,
та мойте песни все ще се четат.

Във тях душата ми изля се цяла
с най-скъпите си бисери, цветя,
в тях всичко светло, ценно си е дала,
във тях живей, звънти и тръпне тя.

Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.

Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре, и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат.

Януари 1913

Поклон!

Сподели

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest

Най популярни

На фокус

Ние използваме бисквитки, за да гарантираме, че Ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт.
Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че приемате политиката за поверителност!